Ако трябва да изберете една здравословна хранителна добавкa, то ние не бихме ви препоръчали това да бъде мултивитаминен продукт. Нашият избор ще е витамин D.
Витамин D е може би най-комплексният, нужен и мултифункционален витамин за човешкия организъм. За нещастие статистиките показват, че това е и най-дефицитният микронутриент. За всички ползи и набавянето на витамин D може да прочетете повече в статиите ни:
По етикетите на продуктите ще видите процентите от дневната доза, която се препоръчва за дадено хранително вещество. За витамин D препоръките са различни, но понякога по-високите дози могат да притеснят потребителя.
Какво казват институциите за дневната доза на витамин D? Какви са препоръките и каква трябва да бъде правилната дневна доза?
Какво препоръчват институциите?
В Обединеното кралство (UK) и скандинавските държави се препоръчва дневна доза от 400 IU. Европейската агенция за храните, както и Националната академия на науките в САЩ и Канада препоръчват дневна доза от 600 IU.
Най-висока дневна доза от 800 IU се препоръчва в Германия.
В България единствената препоръчителна доза е посочена в Наредба 47 от 2004 г. за изискванията към добавките към храните. В приложение 3 към чл.8 ал 1 са почените максимално допустимите дози за хранителните добавки на българския пазар, като тези препоръки се отнасят за лица над 18 г. Ограничението е 400 IU (10 мкг) витамин D дневно.
Най-аргументирана е препоръката на Националната академия на науките в САЩ и Канада, която установява 600 IU дневна доза за възрастни, но и за деца. Въпросните препоръки са съобръзени с населението в северните части на континента. Използва се стандартен мета-регресивен подход в анализирането на няколко сериозни и големи изследвания върху хора. Но дори този подход може да не е точен, защото резултатите се извличат на базата на средни изисквания, вместо да се подхожда индивидуално.
Какво казват изследванията?
През 2017 г. е направен голям мета-анализ, който събира всички правдоподобни изследвания върху Витамин D. В анализа са събрани само изследвания, които са правени върху здрави индивиди. Използван е само Витамин D-3 (холикалциферол), а не витамин D-2 (ергокалциферол). Дневната доза не е надвишава 2000 IU, както и витаминът не е комбиниран с калций. Приемът трябва да продължава не по-малко от 6 седмици и да бъде в периода ноември-март.
В крайна сметка са събрани седем "контролирани научни изследвания със случаен характер (рандомизирани)" с 882 участника. Четири изследвания са изцяло върху възрастни, а останалите три са върху деца. Основната цел е да се установи оптимална дневна доза за поддържане на серумните нива на витамин D над дефицитните в поне 97.5% от населението.
Интересно е да се отбележи, че Националната академия на науките в САЩ и Канада е използвала пет от тези изследвания за формиране на своите препоръки, докато две други са публикувани впоследствие.
Крайният резултат показва, че 436 IU витамин D-3 са нужни за поддържане на по-високи нива от 20 ng/mL серумен D-3 (граница на дефицита), но само за половината участници. За да се постигне подходящ резултат за 97.5% от участниците е нужна дневна доза от 1044 IU. Използвайки стандартните методи, дневната средна препоръчителна доза трябва да е 568 IU, което не би задоволило нуждите на цялото население.
Най-важното в мета-анализа е изпозлването на индивидуален подход към участниците (IPD) вместо стандартната мета-регресия.
Какъв е големият извод?
Нуждата да се установи правилна дневна доза витамин D е изключително голяма, поради наличието на куп негативни фактори. В крайна сметка витамин D е най-дефицитният микронутриент, а неговите ползи са незаменими.
Основни фактори за дефицита на витамина са:
- Малкото прекарано време на открито;
- Градската среда със замърсявания на въздуха;
- Носене на дрехи при излагане на слънце;
- Използване на слънцезащитни кремове. Дори фактор 15 блокира 99% от лъчите, които са отговорни за формирането на витамин D.
Изчислено е, че почти 1 милиард души по планетата страдат от дефицит на витамин D. В САЩ над 40% от населението е в дефицит, като това се отнася и за южните щати, където е практика да се носят дрехи и хората да се пазят от слънцето.
Основен проблем е и трудното набавяне на витамин D от храната. Основни източници са сьомгата, рибеното масло и прясното мляко. За територията на България най-естественият източник е прясното мляко, което осигурява 100 IU витамин D за 250 мл.
Негативна тенденция е препоръчването на ниски дози витамин D от европейските институции. Българското законодателство посочва дневна доза от 400 IU, което според изследванията би осигурило минималните серумни нива на едва половината население. Не по-маловажно е да се спомене, че минималните серумни нива на витамин D не са препоръчителни в дългосрочен план, като се препоръчват поне нива от 30-40 ng/mL за поддържане на оптимално здраве и тонус на организма.
Затова и всички основни специалисти и издания в областа на добавките препоръчват минималната дневна доза витамин D-3 да започва от 1000 IU дневно. В зависимост от факторите и индивидуалните особености на организма, тази доза може да достигне 5000-10 000 IU дневно.
