Поръчай два броя от топ продукт с отстъпка!

Пробиотиците и сезонните алергии

Подобрява ли се качеството на живот?

Алергичният ринит е резултат от възпалителен имунен отговор, който се предизвика от вдишани полени, прах или животински пърхут.

Поленът е основният причинител на алергичния ринит и затова този тип ринит често се нарича сезонен.

Симптомите се проявяват бързо след вдишването на полените, като се изразяват с дразнене в носа, устата, очите, гърлото и кожата. Най-често се предизвика липса на обоняние, сополив нос, насълзени очи и др.

Освен проява на преки симптоми, алергичният ринит може да предизвика и понижаване качеството на живот, заради липса на сън, ниска продуктивност, емоционално състояние и срам от проявяващите се симптоми.

В момента има много лекарства, които успешно третират алергичния ринит, но се отличават със странични ефекти, които също могат да засегнат качеството на живот.

В случая ще разгледаме една от алтернативните терапии, която включва използването на пробиотици. Определени бактерии от вида бифидобактерия и лактобацилус могат да повлияят върху имунния отговор и да подобряват качеството на живот без странични ефекти.

 

Какви са изследванията до момента?

Според мета-анализ на клиничните изследвания досега, които са повече от дузина, установява, че определени пробиотици могат да имат пряко влияние върху качеството на живот при алергичен ринит. В тези изследвания обаче трудно се откриват доказателства за определени ползи при конкретни щамове, поради грешки в дизайна на самите тестове и методи.

Но едно скорошно изследване установява, че три конкретни бактерии могат да окажат пряко влияние при възрастни. Щамовете са:

  • Lactobacillus gasseri;
  • Bifidobacterium bifidum;
  • Bifidobacterium longum.

Конкретното изследване е проведено по всички стандарти, което означава, че:

  • Прилага се двойно сляп метод, при който нито изследващите, нито субектите знаят към коя група принадлежат и какво приемат като вещества;
  • Има контролна група с пласебо вещество;
  • Участниците се разпределят по групи на принципа на случайния подбор.

Участниците в групата с пробиотици приемат 2 капсули дневно, като всяка съдържа 1.5 млрд бактерии (1.2 млрд Lactobacillus gasseri, 0.15 млрд Bifidobacterium bifidum и 0.15 млрд Bifidobacterium longum). Приемът продължава 8 седмици, като се провежда през пролетта, когато е пикът на сезонните алергии (средата на април). Пласебо капсулите съдържат 348 мг нишесте от картофи. Едната капсула се приема след закуска, а втората след вечеря.

За да установят точните резултати и да се измери качеството на живот, свързан пряко с риноконюктивита, в края на всяка седмица участниците попълват специално създадения въпросник RQLQ (Rhinoconjunctivitis Quality of Life Questionnaire). 

По същата схема се прави и втори въпросник, този път свързан със стомашно-чревните симптоми.

В допълнение всичките 72 участница дават проби от кръв и фекалии в началото и през седмица 6, когато е изчислено, че симптомите на ринита ще са най-силни. Кръвният тест е нужен за изчисляване на нивата на Имуноглуболин Е и пропорциите на Т-клетките. Пробите от фекалии са нужни за установяване на микробиотичната композиция в дебелото червата.

Какво се установява?

Общото ниво на качеството на живот значително се подобрява при групата с пробиотиците, в сравнение с пласебо групата. Интересен е фактът, че най-лошите резултати са през първата седмица, а не през пиковата шеста седмица.

Пробиотичната група отбелязва подобряване при симптомите, свързани с активноста, носа и други симптоми.

Стомашно-чревните симптоми също се подобряват значително, като пробиотичнат група отбелязва по-често изхождане и по-малко запичане.

Кръвните тестове демонстрират, че към шестата седмица нивата на Имуноглобулин Е се увеличава незначително при пробиотичната група. Нивата на Т-клетките се увеличават и при двете групи.

Промени в пробиотичната композцията на чревния тракт се отбелязва само в пробиотичната група. Установено е увеличаване на бактериите Lactobacillus gasseri и Faecalibacterium. От друга страна се установява и значително намаляване на популацията на Escherichia coli и Haemophilus parainfluenzae.

Какво означава това?

Като се вземе предвид качеството на изследването, може смело да се заяви, че резултатите са задоволителни и наистина има значителна промяна в качеството на живот. Не е ясно дали основният "виновник" е бактерията Lactobacillus gasseri или комбинацията от трите бактерии.

По-важният въпрос е дали наистина използването на пробиотици би имало практическо значение във всекидневния живот. В случая има и някои слабости в подбора на субектите. Учатниците се отличават с проява на леки и средни симптоми на алергия, като липсват най-тежките случаи. Някои от участниците са приемали успоредно и лекарства. Според учените и пиковата част на сезона се е изместила по-рано и не е била през шестата седмица на изследването.

От друга страна някои от участниците са известни с дългогодишна сезонна алергия и подобряването на състоянието им е значително. Въпросното изследване също така потвърждава резултатите на друго изследване от 2015 г, което наблюдава ефекта на бактерията Lactobacillus paracasei.

Един от най-значителните резултати е липсата на разлика в кръвните изследвания, което означава, че пробиотиците не оказват влияние върху Имуноглобулин Е и Т-клетките. Това означава, че на този етап не е ясен точният механизъм на въздействие на бактериите.

Повече яснота могат да дадат изследванията върху деца с алергии. Открито е, че децата с алергии се отличават с по-висока популация на Escherichia coli и по-ниска популация на Faecalibacterium. Приемът на пробиотиците повлиява в положителен смисъл точно съотношението на тези две бактерии.

Каква е практическата полза?

Положителен резултат определено има, но на този етап по никакъв начин не можем да твърдим, че пробиотиците могат да заместят определени лекарства. Евентуално може да се предположи съчетаване или цикличен прием с лекарства.

Приемът на пробиотиците се изразява положително върху симптомите и подобрява качеството на живот само при хора с меки и средно силни симптоми на сезонен ринит.

Това не означава, че пробиотиците нямат потенциала да влияят и върху по-тежки състояния. В случая са нужни повече изследвания, наблюдения върху други щамове и използването на по-високи дози.

Голямата картина

Резултатите от последното голямо изследване от 2017 г, което разгледахме току що са съвместими със заключението на голямо систематично ревю, което обхваща всички правени досега изследвания по темата. Въпросното систематично ревю обхваща 25 изследвания, като във всички тях се отбелязва подобряване на качеството на живот.

Има разлика в резултатите между по-малките изследвания, които са и по-старите и по-новите изследвания, но които са с по-големи мащаби. Разликата е в значителността на подобряването на качеството на живот, като при по-новите изследвания степента на подобряване е по-ниска.

Не е ясен точния механизъм на действие, но може да се предположи въз основа на други възпалителни процеси. Например пробиотиците успешно се използват за третиране на екземи при деца или за превенцията на хранителни алергии.

Засега е ясно, че ефект има и той е положителен.

В статията са използвани източници - виж списъка.

A systematic review and meta-analysis of probiotics for the treatment of allergic rhinitis. Zajac AE, Adams AS, Turner JH;

Probiotics (Lactobacillus gasseri KS-13, Bifidobacterium bifidum G9-1, and Bifidobacterium longum MM-2) improve rhinoconjunctivitis-specific quality of life in individuals with seasonal allergies: a double-blind, placebo-controlled, randomized trial. Dennis-Wall JC1, Culpepper T1, Nieves C Jr1, Rowe CC1, Burns AM1, Rusch CT1, Federico A1, Ukhanova M2, Waugh S2, Mai V2, Christman MC3, Langkamp-Henken B4;

Development and testing of a new measure of health status for clinical trials in rhinoconjunctivitis. Juniper EF, Guyatt GH;

Reliability and validity of the Gastrointestinal Symptom Rating Scale in patients with gastroesophageal reflux disease. Revicki DA, Wood M, Wiklund I, Crawley J.

Oral administration of Lactobacillus paracasei NCC 2461 for the modulation of grass pollen allergic rhinitis: a randomized, placebo-controlled study during the pollen season Chiara Nembrini,corresponding author# Anurag Singh,# Carlos Antonio De Castro, Annick Mercenier, and Sophie Nutten

Unbalance of intestinal microbiota in atopic children Marco CandelaEmail author, Simone Rampelli, Silvia Turroni, Marco Severgnini, Clarissa Consolandi, Gianluca De Bellis, Riccardo Masetti, Giampaolo Ricci, Andrea Pession and Patrizia Brigidi