HAPPY WEEKEND: поръчай с до 20% отстъпка! Промо код: L9K0ZN

Животински vs растителен протеин при диабет тип II

Оптималната диета за третиране на състояния като прекомерно напълняване, метаболитен синдром и диабет тип II все още е противоречиво понятие. За момента има няколко различни хранителни режима, които могат да имат положителен ефект в краткосрочен и дългосрочен план.

Разбира се, някои стратегии може да са по-ефективни от други и една от тях включва приемането на повече белтъчини. Под високопротеинова диета се разбира такава, която надхвърля приетото за стандартно количество от 0.8 г / кг тегло.

Скорошен мета-анализ на 74 изследвания по метода на случайния принцип установява, че високопротеинова диета с поне 27% протеин от дневните калории подобрява редица показатели, като общото тегло, BMI, обиколката на талията, кръвно налягане, триглицериди, инсулинът на гладно и др.

Възможно е не всички протеини да имат еднакъв ефект. Това е съобразено спрямо тяхната природа, аминокиселинна структура и биоактивност.

Животинските протеини се отличават с по-големи концентрации на BCAA, L-метионин и L-цистеин. Има изследвания, които наблюдават пряко ефекта на тези аминокиселини спрямо въглехидратния метаболизъм и инсулиновата чувствителност. Твърди се, че именно изолевцинът и цистеинът могат да имат ключoва роля.

Следва въпросът, дали тези разлики в аминокиселинния състав превръщат животинските източници на протеин в превъзхождащи? Нека видим какво казва науката в един голям мета-анализ от 2017 г.

Голямото изследване и неговата цел

През 2017 г. е проведено контролирано изследване на принципа на случайния подбор върху възрастни с диагностициран диабет тип II и HbA1c между 6% и 11%. Основната цел е консумиране на високопротеинова храна в продължение на 6 седмици.

Наблюдавани са 44 участника на средна възраст от 64 години, като изследването довършват 37 души. Само 8 участника не приемат лекарства, докато останалите употребяват метформин.

Учените установяват дневната калорийна нужда на всеки от участниците, като съобразяват и физическата активност. Създава се индивидуален хранителен план за поддържане на теглото на всеки субект.

Хранителният план включва разпределение на калориите на 30% протеин (около 2 г / кг тегло), 30% мазнини и 40% въглехидрати.

Групата с животински протеин консумира предимно месо, докато групата с растителен протеин консумира предимно грахов протеин, смесен с картофено пюре, хляб и паста. В животинската група се осигуряват поне 80% белтъчини от животински източници, докато в растителната група се осигуряват поне 72% протеин от растителни източници.

В края на втората и четвъртата седмица се правят проверки върху теглото на участниците. В края на шестата седмица резултатите са повече от интересни. 

Какви са резултатите?

Диетата с животински протеин демонстрира по-високи серумни нива на BCAA и L-метионин.

Крайният резултат обаче е сходен за двете групи. Не се откриват значителни разлика по отношение на инсулинова чувствителност, сърдечни рискови фактори, бъбречна функция. Както потвърждават и предишни изследвания по темата, няма разлика и в композицията на тялото, омазняването на черния дроб, липидите в кръвта и маркерите на възпаление. И двата вида протеинова диета показват сходно подобрение.

Как да тълкуваме резултатите?

Разглежданото изследване директно акцентира върху влиянието на аминокиселините от различните източници върху инсулиновата чувствителност. Така се пропускат други здравословни фактори. Например, ако се консумират растителни храни като източник на протеин, тогава положителен ефект могат да имат фибрите и другите активни вещества. Вместо това се използва грахов протеин на прах.

Резултатите не са изненадващи и отговарят на други две големи изследвания, едно от които споменахме в предишната секция. Друго изследване, което продължава 6 месеца и има няколко фази, достига до напълно същите заключения. Разликата е, че се използват директно растителни храни като източник на протеин, а не протеинова пудра.

И двете групи в изследването се отличават със сходни биомаркери, включително и сходно активиране на mTOR механизма. Причината за това е , че храненията са сходни и включват 30 г белтъчини, от които 3 г L-левцин.

Слабо място отново е използването на грахов протеин, защото той се отличава с висока концентрация на BCAA, което е нетипично за повечето достъпни растителни източници на протеин. В граховия протеин се съдържат средно 17 % BCAA, докато в месото и яйца се съдържат 18-22%. В крайна сметка, една от основните разлики в реалния живот е именно набавянето на BCAA от растителен протеин, което е по-трудно. Друг е въпросът дали разлика от 6-7 г BCAA дневно може да окаже значително влияние върху нивата на инсулинова чувствителност. В това изследване не е даден отговор, но в едно от предишните се установява, че аминокиселинният профил на оказва голямо влияние върху крайния резултат.

Друга слабост на изследването е краткия период от 6 седмици и ограничаването на участниците до възрастни хора със средна възраст от 64 г.

Голям плюс обаче е използваната техника за определяне на крайния резултат. Употребата на хиперинсулинемична-евглицемична скоба се смята за златен стандарт за определяне на инсулиновата чувствителност.

Голямата картинка

Всяка диета, която е насочена към горенето на мазнини би имала ползи за подобряване на инсулиновата чувствителност. Увеличаването на количеството протеин винаги е бил ефективен начин за подобряване на въглехидратния метаболизъм, като до голяма степен източникът на белтъчини е без значение.

Има редица фактори, които могат да окажат влияние на един хранителен режим, въпреки че източниците на храна са точно подбрани.

Ключов е начина на приготвяне на протеиновата храна, като някои методи (пържене и печене) увеличават формирането на вещества от групата AGE (крайни гликирани продукти). Тестовете показват, че ограничаването на диета с по-големи количества крайни гликирани продукти подобрява инсулиновата чувствителност и понижава възпаленията в дългосрочен план.

Втори важен фактор е начина по който консумираме храната си. Установено е, че нивата на кръвна захар и инсулин са по-ниски ако се консумират първо белтъчините и фибрите, а след това въглехидрати, спрямо напълно същата храна, но приемана в обратен ред.

На последно място е добавянето и на някои допълнителни продукти, които могат да променят инсулиновата реакция към храната. Ако се приемат 15-30 мл оцет преди въглехидратно хранене, повишаването на кръвната захар е с 60% по-ниско, а на инсулина с 130% по-ниско. Консумирането на вино или пък какао също може да окаже благоприятен ефект.

В заключение можем да кажем, че трудно може да се направи конкретен хранителен режим за подобряване на инсулиновата чувствителност. Докато източниците на протеин не са от голямо значние, то има редица други фактори, с които трябва да се съобразяваме и могат да окажат значително влияние.

В статията са използвани източници - виж списъка.

  1. Comparison of the effects of diets high in animal or plant protein on metabolic and cardiovascular markers in type 2 diabetes: A randomized clinical trial Sucher S , Markova M, Hornemann S, Pivovarova O, Rudovich N, Thomann R, Schneeweiss R, Rohn S, Pfeiffer AFH
  2. Effects of higher- versus lower-protein diets on health outcomes: a systematic review and meta-analysis N Santesso,E A Akl, M Bianchi,A Mente,R Mustafa, D Heels-Ansdell,and H J Schüneman

  3. Hypoglycemic effect of isoleucine involves increased muscle glucose uptake and whole body glucose oxidation and decreased hepatic gluconeogenesis. Doi M1, Yamaoka I, Nakayama M, Sugahara K, Yoshizawa F.

  4. Isocaloric Diets High in Animal or Plant Protein Reduce Liver Fat and Inflammation in Individuals With Type 2 Diabetes. Markova M, Pivovarova 

  5. Vinegar consumption can attenuate postprandial glucose and insulin responses; a systematic review and meta-analysis of clinical trials FaridehShishehbor AnahitaMansoori FatemehShirani