Нова марка: HS Labs с 20% намаление ››

Влиянието на мастните киселини върху холестерола

Регулирането на нивата на липидите в кръвта трябва да е с висок приоритет за общественото здраве, защото липидният профил е важен маркер за проявата на сърдечни заболявания. Именно сърдечните заболявания са най-големият причинител на смърт в световен мащаб.

Високите нива на "лош" холестерол и ниските нива на "добър" холестерол се свързват с повишен риск от заболявания на сърцето.

Вече има немалко изследвания, които установяват огромния ефект на мазнините в храната върху липидния профил. Промяна на хранителните навици могат да окажат значително влияние върху общото ни здраве.

Съветите на публичните и здравните организации са насочени към ограничаване на наситените мазнини и рафинираните захари за сметка на мононаситените и полинаситените мастни киселини. 

Има ли наистина значние произходът на мазнините, които консумираме и как те влияят върху липидния профил? Едно наскорошно изследване сравнява широк спектър от мастни киселини и се опитва да даде точен отговор на въпроса.

 

Какво се изследва?

През 2018 г е публикувано голямо изследване, проведено по правилата на нова методика, която се нарича "мрежови" мета-анализ.

Този мащабен мета-анализ включва 54 контролирани изследвания със случаен подбор, които изследват ефекта върху липидния профил на поне 2 вида мазнини от включените в изследването 13 вида.

Миниминалният срок на всеки от включените тестове е 3 седмици и основният наблюдаван резултат е нивата на LDL-C ("лош" холестерол). Вторичните резултати са нивата на HDL-C ("добър" холестерол), общ холестерол и триглицериди.

13-те вида мастни киселини са избрани според концентрацията на наситени, полинаситени и мононаситени мастни киселини. Включените мазнини са (в низходящ ред спрямо съдържанието на наситени мастни киселини): кокосово масло, краве масло, телешка мазнина, палмово масло, свинска мас, соево масло, зехтин, царевично масло, ленено масло, слънчогледово масло, рапично масло, конопено масло и шафраново масло.

Продължителността на отделните изследвания варира между 3 и 27 седмици. Включени са 2065 възрастни участника от различни държави на възраст между 22 и 84 г.

Изследването е регистрирано в PROSPERO и следва правилата на Кохран за намаляване на риска от неточни резултати.Използвана е и специална система (GRADE) за установяване на достоверността на използваните доказателства в изследванията.

Какво се установява?

За референтна мазнина се приема кравето масло.

Всички мазнини понижават в различна степен "лошия" холестерол и общия холестерол спрямо кравето масло, като по отношение на "добрия" холестерол и триглицеридите няма големи промени.

Соевото, царевичното и шафрановото масло понижават в малка степен "добрия" холестерол.

Колкото повече намаляват нивата на наситени мастни киселини в мазнините, толкова повече спадат и нивата на LDL-C.

Тези резултатите се потвърждават и от допълнителния "чувствителен" анализ, който включва изследванията само върху здрави индивиди, такива с нисък риск от невярни резултати и такива, в които изследващите сами са осигурили нужните мазнини.

Използвайки системата GRADE, изследващите поставят резултатите от мета-анализа в категория "средна" надеждност. От всички наблюдавани изследвания 61% имат нисък риск от невярни резултати, 33% са със среден, а 6% са с висок риск.

Какво точно ни казва изследването?

Резултатите ни казват, че мазнини с високо съдържание на мононасистени и полинаситени мастни киселини понижават в най-голяма степен "лошия" холестерол. Първенците са шафраново масло, слънчогледово масло и рапично масло. 

Основната идея на изследването е откриване на начин за понижаване на липидите в кръвта, чиито високи нива са свързани с повишен риск от сърдечни болести. Редно е да отбележим, че LDL-C е само маркер на повишен риск, но не е сам по себе си причината и не винаги увеличените нива на "лош" холестерол от храната се свързват с проява на сърдечни болести.

Полезно е, че в самите изследвания са използвани храни като източник на мазнини, а не изолирани мастни киселини. Храните могат да влияят върху здравето и кръвния профил по различен начин. Така резултатите се доближават повече до типичнито хранене.

"Мрежовият" дизайн на изследването е само в негов плюс. Обхванати са повече изследвания върху конкретни мазнини и за конкретни резултати. Използването на методи за понижаване на риска от неточни резултати само допринасят за по-достоверни данни.

Голямата картина

Съществуват стабилни доказателства, които свързват нивата на LDL-C с повишен риск от сърдечни болести. Въпреки, че и останалите липидни маркери също са свързани с повишен риск, то тяхното значние не е толкова голямо. HDL-C вече не се счита за подобен маркер в САЩ, а триглицеридите не са толкова надеждни.

Предишен мета-анализ установява, че с всяко понижаване на LDL-C с 1 mmol/L в кръвта, се понижава с 15.6% риска от обща смъртност, с 28% риска от смъртност от сърдечни заболявания и с 26.6% риска от сърдечен удар.

Понижаване на нивата на LDL-C и намаляването на смъртността от сърдечни болести е огромен проблем, особено в западните държави, където консумацията на наситени мазнини е особено голяма. Най-тежко влияние върху "лошия" холестерол имат кокосовото и палмово масло, но в случая трябва да се вземат предвид количествата на употребяваните наситени мазнини, защото именно наситените мазнини увеличават и в най-голяма степен "добрия" холестерол.

Източниците на полинаситени и мононасистени мастни киселини са обикновено растителни и често се отличават с разнообразно съдържание на антиоксиданти и полифеноли, които също могат да окажат влияние върху липидния профил.

Изводът е, че за да се поддържа добро здраве и да се понижи риска от сърдечни болести, трябва да се храним с разнообразна източници на мазнини. Наситените мазнини не трябва да се изключват от хранителния режим, поради влиянието си върху HDL-C и хормоните. Най-добрият вариант е балансираното съчетаване на наситени мазнини (краве масло, нерафининирано кокосово масло) с растителни източници.

 

В статията са използвани източници - виж списъка.

  1. Dietary Fats and Cardiovascular Disease: A Presidential Advisory From the American Heart Association. Sacks FM, Lichtenstein AH, Wu JHY, Appel LJ, Creager MA, Kris-Etherton PM, Miller M, Rimm EB, Rudel LL, Robinson JG, Stone NJ, Van Horn LV; American Heart Association.
  2. Effects of oils and solid fats on blood lipids: a systematic review and network meta-analysis. Schwingshackl L1,2, Bogensberger B3, Benčič A4, Knüppel S4, Boeing H4, Hoffmann G3.
  3. 2016 European Guidelines on cardiovascular disease prevention in clinical practice The Sixth Joint Task Force of the European Society of Cardiology and Other Societies on Cardiovascular Disease Prevention in Clinical Practice (constituted by representatives of 10 societies and by invited experts) Developed with the special contribution of the European Association for Cardiovascular Prevention & Rehabilitation (EACPR)
  4. Dietary Fats and Cardiovascular Disease: A Presidential Advisory From the American Heart Association. Sacks FM, Lichtenstein AH, Wu JHY, Appel LJ, Creager MA, Kris-Etherton PM, Miller M, Rimm EB, Rudel LL, Robinson JG, Stone NJ, Van Horn LV; American Heart Association.
  5. Cholesterol reduction yields clinical benefits: meta-analysis including recent trials. Gould AL1, Davies GM2, Alemao E3, Yin DD3, Cook JR2.
  6. NDNS: results from years 7 and 8 (combined) Results of the National Diet and Nutrition Survey (NDNS) rolling programme for 2014 to 2015 and 2015 to 2016.
  7. Effects of dietary fatty acids and carbohydrates on the ratio of serum total to HDL cholesterol and on serum lipids and apolipoproteins: a meta-analysis of 60 controlled trials. Mensink RP1, Zock PL, Kester AD, Katan MB.
  8. Association of dietary, circulating, and supplement fatty acids with coronary risk: a systematic review and meta-analysis. Chowdhury R, Warnakula S, Kunutsor S, Crowe F, Ward HA, Johnson L, Franco OH, Butterworth AS, Forouhi NG, Thompson SG, Khaw KT, Mozaffarian D, Danesh J, Di Angelantonio E.