Цинк и фолиева киселина за плодовитост

Цинк и фолиева киселина за плодовитост

Десимир Петров
Десимир Петров

Публикувана на 22.04.2020 и се чете за 7 мин.

Привет от Десимир от екипа на BB-Team Магазин!

Kакво те очаква при нас:

  • Десетки напълно безплатни статии като тази
  • Огромно разнообразие хранителни добавки, спортни аксесоари, храни и други
  • Безплатна бърза доставка и консултация
  • Продукти с доказано качество и произход с ежедневно най-ниски цени

А сега, към статията!

Липсата на плодовитост е съвременен проблем за много семейства. Това явление се дефинира като невъзможност за зачеване при редовен полов живот в рамките на една година.  Това се проявява при 9% от съвременните семейства, като за половината случаи проблемът е в мъжа. Проблемите с плодовитостта се проявява при 5% от мъжете под 40-годишна възраст.

Причините за липсата на плодовитост не са съвсем ясни, като за основни причини се посочват фактори като генетика, околна среда и начин на живот. Храната може директно да подобрява плодовитостта. Например балансирана диета, включваща омега-3, антиоксиданти и витамини оказва положителен ефект.

Фокус на днешния материал ще бъдат два микроелемента - цинк и фолиева киселина. Фолиевата киселина участва в синтеза на ДНК и има силни антиоксидантни свойства, които могат да регулират окислителния стрес в спермените клетки. Цинкът е силно концентрират в семенната течност и тестисите, като играе важна роля във формирането на тестестите, производството и подвижността на семенната течност.

Въпреки обещаващите им качества, няма достатъчно научни наблюдения върху практическата полза от двете вещества, като повечето изследвания до момента са малки или недостатъчно качествени.

През 2013 г. голям мета-анализ потвърждава, че фолиевата киселина и цинкът подобряват качеството на спермата при инфертилни мъже, но отново страда от някои пропуски. През 2020 г. се публикува най-голямото изследване по темата, което се опитва да хвърли повече светлина за реалния ефект при липса на плодовитост.

Липсата на плодовитост е съвременен бич за немалко двойки, които искат да създадат потомство. Фолиевата киселина и цинкът имат обещаващи качества, но науката няма точен отговор доколко биха били ефективни. Изследванията до момента не са съвсем пълни и не проследяват един основен резултат, а именно броя на живите новородени. 

Какво се изследва?

През 2020 г. се публикува изследването The Folic Acid and Zinc Supplementation Trial (FAZST). Това е пререгистрирано, двойно-сляпо изследване със случаен подбор, което включва 2,370 двойки. Всички участници са над 18-годишна възраст. Средната възраст при мъжете е 33 години, а при жените е 31 години. Средния BMI при мъжете е 29.9, а при жените е 28.1.

Изключват се двойки, които:

  • Планират използването на донор или сурогатен родител;
  • Някои от партньорите страда от хронична болест;
  • Приемат медикаменти, които влияят на цинка и фолиевата киселина;
  • Са на веганска диета;
  • Причината за липсата на плодовитост не може да се избегне с употреба на хранителни добавки (физически проблеми).

Мъжете участници приемат дневно по 5 мг фолиева киселина (1250% от дневната доза) и 30 мг цинк (273%) в рамките на 6 месеца. Всеки участник посещава лично център за фертилност в началото, на втория, четвъртия и шестия месец, като се подлага на тестове, включително и за анализ на семенната течност.

Жените участници са наблюдавани 18 месеца след старта на тестовете (12 месеца след приключването на фазата при мъжете).

Основните цели на изследването са:

  • Установяване на броя на живите раждания;
  • Параметри на семенната течност (концентрация, обем, подвижност, морфология, ДНК фрагментация, общо количество на сперматозоиди);

2370 двойки взимат участие във FAZST. Мъжете употребяват 30 мг цинк и 5 мг фолиева киселина в рамките на 6 месеца, като основните цели на изследването са установяване на качеството на семенната течност и броят на живите раждания.

Какво се установява?

Броят на живите раждания между двете групи не се различава. Групата с цинк и фолиева киселина има 404 живи раждания (34%), а пласебо групата 416 живи раждания (35%).

Повечето параметри за качеството на семенната течност също не се различават значително между двете групи. Единствената разлика е при ДНК фрагментацията, която при групата с добавките се увеличава с 29.7%, докато в пласебо групата се увеличава с 27.2%.

По отношение на вторичните цели на изследването също се отбелязват някои разлики. Групата с добавките отбелязва повече преждевременни раждания (6%) в сравнение с пласебо групата (4%). Въпреки тази разлика от 2%, гестационната възраст и теглото на новородените не се различават между двете групи.

Групата с цинк и фолиева киселина отбелязва и повече странични ефекти, свързани най-вече със стомашно-чревни проблеми и зачервявания по кожата.

Практическите резултати между двете групи са незначителни. Качеството на спермата и броят на живите раждания не се различават, като групата с цинк и фолиева киселина отбелязва единствено увеличаване на ДНК фрагментацията. Употребата на цинк и фолиева киселина водят и до странични ефекти, свързани най-вече с дразнене и дискомфорт.

Как да тълкуваме резултатите?

Резултатите от FAZST показват, че употребата на цинк и фолиева киселина най-вероятно не могат да подобрят качеството на семенната течност при двойки с влошена плодовитост. Резултатите в сравнение с пласебо са почти неразличими.

Тези резултати противоречат на мета-анализ от 2017 г., който установява, че приемът на цинк и фолиева киселина подобрява качеството на семенната течност (морфология и концентрация). Двете изследвания използват сходна дозировка на микроелементите. Въпреки това, мета-анализът от 2017 г. има повече слабости, като голяма хетерогенност между изследвания, висок риск от неточност на резултатите и двойно по-малък брой на участниците. Затова можем да се доверим повече на изследването от 2020 г.

Един от резултатите в FAZST е увеличената ДНК фрагментация в групата с цинк и фолиева киселина. ДНК фрагментацията обикновено се увеличава при окислителен стрес. Фолиевата киселина и цинкът са антиоксиданти, защо тогава се стига до това явление? Това може да се дължи на така наречения антиоксидантент парадокс. Прекомерното количество антиоксиданти водят до увеличаване на редуктивния стрес, който също засяга ДНК-то.

Висок окислителен стрес + слаба антиоксидантна активност Баланс между окислителен стрес и антиоксиданти Нисък окислителен стрес + висока антиоксидантна активност
Инфертилност Плодовитост Инфертилност?

Някои изследвания всъщност потвърждават това явление. Тестове върху животни достигат до извода, че високи дози цинк могат да доведат до ДНК дефрагментация. Разбира се, използваните дози са далеч по-високи и не всички резултати при животни могат да се пренесат при хората.

Има три други изследвания за ДНК фрагментацията, които можем да съотнесем към FAZST.

  1. В първото се използват 5 мг цинк и 100 мг фолиева киселина и не се отбелязва никакъв ефект върху ДНК фрагментацията. Тези дози далеч по-ниски;
  2. Второто използва високи дози витамин C и витамин Е, като ДНК фрагментацията не се повишава, а плодовитостта отбелязва подобрение;
  3. Третото използва DHA, като резултатите са сходни на изследване 2.

През 2014 г. се публикува Кохран ревю, което наблюдава връзката между приема на антиоксиданти и фертилността. Изследването достига до извода, че антиоксиданти могат да подобряват плодовитостта и броя на живите раждания. Тези резултати се базират само на 44 раждания от 277 двойки, разделени в четири малки изследвания.

На последно място, екипът на BB-Team Магазин иска да направи някои уточнения относно страничните ефекти, свързан с употребата на цинк и фолиева киселина, и отбелязани в това изследване.

Основните странични ефекти са два - стомашно-чревни и зачервяване по кожата. За цинка е напълно типично да води до дразнене в стомаха и гадене. Тези ефекти се проявяват и при ниски дози. Високи дози в дългосрочен план могат да доведат до подувания в червата. Решение е цинкът да се приема с протеинови източници и да се избягва прием на гладно. 

Зачервянията по кожата най-вероятно се дължат на комбинирането на цинк с ударна доза фолиева киселина.

Употребата на цинк може да доведе до дефицит на минерала мед. Дефицитът на мед от своя страна може да влоши качеството на спермата. В случая това най-вероятно не компрометира резултатите, защото ще са нужни дневни дози над 100 мг цинк, за да се стигне до дефицит на мед.

FAZST стига до заключението, че употребата на цинк и фолиева киселина не влияят значително върху плодовитостта. Това противоречи на по-старите изследвания, но FAZST е със значително по-добър дизайн и качество. Резултатите може и да са компроментирани, заради висок редуктивен стрес и дефицит на мед, но на този етап това са само спекулации.

Използвани източници
  • Effect of Folic Acid and Zinc Supplementation in Men on Semen Quality and Live Birth Among Couples Undergoing Infertility Treatment: A Randomized Clinical Trial. Schisterman EF1, Sjaarda LA1, Clemons T2, Carrell DT3, Perkins NJ1, Johnstone E4, Lamb D4, Chaney K2, Van Voorhis BJ5, Ryan G5, Summers K5, Hotaling J6, Robins J7, Mills JL1, Mendola P1, Chen Z8, DeVilbiss EA1, Peterson CM4, Mumford SL1.
  • Thonneau P, et al. Incidence and main causes of infertility in a resident population (1,850,000) of three French regions (1988-1989). Hum Reprod. (1991)
  • Salas-Huetos A, Bulló M, Salas-Salvadó J. Dietary patterns, foods and nutrients in male fertility parameters and fecundability: a systematic review of observational studies. Hum Reprod Update. (2017)
  • Irani M, et al. The Effect of Folate and Folate Plus Zinc Supplementation on Endocrine Parameters and Sperm Characteristics in Sub-Fertile Men: A Systematic Review and Meta-Analysis. Urol J. (2017)
  • Martínez-Soto JC, et al. Dietary supplementation with docosahexaenoic acid (DHA) improves seminal antioxidant status and decreases sperm DNA fragmentation. Syst Biol Reprod Med. (2016)
  • Stenqvist A, et al. Impact of antioxidant treatment on DNA fragmentation index: a double-blind placebo-controlled randomized trial. Andrology. (2018)
  • Zini A. Are sperm chromatin and DNA defects relevant in the clinic?. Syst Biol Reprod Med. (2011)
  • Showell MG, et al. Antioxidants for male subfertility. Cochrane Database Syst Rev. (2014)
Десимир Петров
Десимир Петров
Десо се грижи за това да има винаги готов, аргументиран и ясен отговор на въпроса "от кои хранителни добавки има смисъл?". Той е нашата енциклопедия по темата с добавките, а тя, вероятно знаеш, е много голяма и много противоречива. Редовно може да го потърсиш за съдействие и в магазина ни.
cart cash delivery discount help products profile search star 1