Поръчай два броя от топ продукт с отстъпка!

Защо някои продукти са толкова евтини, а други толкова скъпи?

Факторите, които влияят на формирането на цените

Винаги сме си задавали въпроса как се формират цените на някои добавки. Много често тези размисли ни спохождат, когато купуваме един и същи продукт на различни марки, а разликата в цената е значителна.

Първата мисъл, която би споходила всеки потребител е съмнение за качеството на даден продукт. Но това не е винаги така и в следващите редове ще дадем отговор на въпроса, кои са факторите,които правят едни продукти евтини, а други толкова скъпи.

Цената на един продукт се формира в зависимост от много причини. Чисто икономическите причини могат да бъдат:

  • Държава производител – голямо разстояние и повече разходи за доставка;
  • Държава вносител – данъчна политика и мита;
  • Ниво на производителя и суровините, които използва;
  • Развитието на местния пазар и конкуренцията;

В случая, нас ни интересуват повече техническите причини, защото те обикновено са тясно свързани с качеството на продукта и резултатите, които можем да очакваме от него.

Казано накратко, техническите фактори са тези, които оформят реалните свойствата на една хранителна добавка. Това може да е пряко свързано с по-доброто качество.

Техническите ценообразуващи фактори могат да бъдат:

  • Качество на суровината;
  • Наличие на патент;
  • Съотношение на съставките в комплексна формула;
  • Различна форма на едно и също вещество;

Когато цената зависи от източника

Нормално е когато суровината е с източник САЩ, Великобритания или Германия да се прави аналогия с високо качество. Точно обратното е, когато суровината произлиза от държави като Китай или от Източна Европа.

Практиката често показва, че подобни аналогии са напълно оправдани, въпреки че има и изключения.

Не са редки случаите, когато американски производители използват некачествени суровини или работят в лоши условия. Поради тези причини, някои популярни марки като ThermoLife и American Sports Nutrition изчезнаха бързо от пазара.

От друга страна, в Китай се правят и някои качествени суровини, а в Източна Европа се появиха няколко марки, които подържат сравнително добро качество. Такива брандове са Scitec, Trec Nutrition, Nutrend и Olimp.

За да бъде клиентът сигурен, че използва качествени продукти, той следва да разчита на няколко основни критерия за качество.

На първо място, марката трябва да се е доказала на пазара и практиката на много потребители да демонстрира, че продуктите са качествени.

На второ място идват източниците на суровините. Ако те са означени или притежават съответните патенти или сертификати, то тогава може да бъдем сигурни в тяхното качество.

Не на последно място стои въпросът с производствените практики на съотвената марка. Можем да сме сигурни в качеството, ако съответното предприятие притежава сертификат за добри производствени практики (GMP).

Разбира се по-доброто качество има своята цена и продуктите произведените в предприятия с GMP или притежаващи определени сертификати са по-скъпи от други сходни на тях.

Патент = Уникалност

Често ще срещнем патенти в много от популярните формули на пазара, защото за всяка марка патентът подсилва качеството на продукта, най-малкото доказаното име продава повече.

Логото на патента винаги е отбелязано на опаковката. Патенти като CreaPure, CarnoSyn, PeptoPro, MagnaPower, Kre-Alkalyn, CinnulinPF, CarniPure са нещо типично за продуктите на по-известните марки. Големият въпрос е какво се крие зад патента?

Патентите обикновено се отличават с две качества – суровината е по-чиста и финна или е създадено иновативно съединение, което се отличава от всичко останало на пазара. И в двата случая можем да говорим за по-високо качество.

Типичен пример за патенти, при които няма ново и значително научно откритие са CreaPure (креатин монохидрат), CarnoSyn (бета-аланин) и CarniPure (л-карнитин).

В нито един от тези три патента няма да открием иновативност и новост. Те включват до болка познати ни вещества. Тогава какво ги отличава?

Отговорът се крие в качеството, което се дължи на високотехнологични производствени бази и суровина с бувкално фармацевтична чистота. Обикновено патентованите суровини са микронизирани и далеч по-фини. Това ги прави по-лесно разтворими в стомаха и съответно по-добре усвоими.

Високото качество се изрязва и в чистота на самата суровина, като наличието на примеси и замърсители е доведено до минимални количества.

На теория микронизираният креатин CreaPure трябва да е по-потентен от обикновения, защото микронизацията на креатина води до по-добрата му разтворимост, а това е ключов фактор за усвоямостта.

По-грубите креатини, които често стават на бучки са трудноразтворими и натоварват допълнително храносмилателната и отделителната система.

Патентът може да включва и ново откритие, което се различава от познатите ни досега добавки. Типичен пример отново е креатинът.

След монохидрата се появиха множество други съединения, за които се твърди, че са по-добре разтворими и усвоими. Такива форми на креатин са магнезиев креатин хелат (MagnaPower) и креатин хидрохлорид (Con-Cret). Друг типичен пример е патентования цинк монометионин (L-Optizinc), който се различава от популярните цинк оксид, цинк глюконат и цинк пиколинат.

Патентът често е равнозначен на по-високо качество, какъвто е случаят с CreaPure и CarnoSyn. В други случаи той може да е чист маркетингов подход. Пример за маркетингов трик е Кре-Алкалин, който в действителност е креатин монохидрат с добавен буфер и няма солидно научно доказателство, което да доказва превъзходството му.

Какво се крие зад скрития бленд?

Скритата бленда е редовен подход на производители да скрият съотношението на съставките в даден продукт. Причините за това са скриване на формулата от конкуренти или реалното съотношение на веществата, когато по-евтините са по-изобилстващи.

Протеините често имат бленди. Това важи за протеиновите матрици, но и за суроватъчните блендове. Именно в блендата понякога се крие разликата в цената.

Типичен пример са суроватъчните бленди, в които се комбинира суроватъчен изолат и концентрат.

Суроватъчният концентрат е значително по-евтин от изолата и заема по-голямата част от блендата. Така например ако концентратът заема 60;%, цената ще е с поне 10;-15;% по-висока в сравнение с 70;% или 80;%.

Същото важи и за протеиновите матрици. Цената на някои протеинови матрици е толкова ниска, защото по-голямата част от съдържанието включва по-евтини протеини като суроватъчен коцентрат, млечен протеин или евтини казеини като калциев и натриев казеинат.

В много протеинови матрици се слагат и растителни протеини, които също вляят на цената. По-качествените протеинови матрици се отличават с голямо количество суроватъчен протеин, яйчен албумин, а в някои дори се добавя и телешки протеин.

В комплексните формули като аминокиселини, предтренировъчни продукти, фетбърнъри, тестостеронови буустъри и др., често виждаме различни комплекси, в които всички съставките са изброени една след друга и е посочено единствено общото им количество.

В подобни продукти могат да се ползват доста разнообразен набор от съставки. Да дадем за пример предтренировъчните азотни буустъри и защо има по-бюджетни варианти.

Един елитен предтренировъчен продукт би заложил на ефективни и работещи съставки, които може и да са по-скъпи. Такива са микронизирани аминокиселини (CarnoSyn), аргинин, цитрулин малат, ноотропици, стимуланти и билкови екстракти.

В бюджетните продукти виждаме точно обратното. В тях обикновено имаме солидна доза въглехидрати и креатин, които са безспорно евтини.

Друг подход за понижаване на цената е добавяне на високи дози от евтини суровини, които обаче се усещат бързо от организма. Такива са таурин и кофеин.

Познаваме ли различните форми на съставките?

Понякога цената на различни продукти с една и съща съставка може да се различава, защото всъщност си купуваме разновидности на тази съставки, които се отличават една от друга.

Разликата в цената произлиза от технологията на производството или необходими помощни съставки, които са по-скъпи, или от концентрацията на активните вещества.

Да се върнем отново на примерите с креатина. Производството на креатин монохидрат е масово и евтино, а и никой не плаща допълнително за водни молекули.

Същото не важи за други форми на креатин. Например производството на магнезиев креатин хелат е техническо по-сложно. Освен това, допълнителните вещества като аминокиселини и магнезий са по-скъпи като суровини.

Това се отнася и за креатин хидрохлорид, креатин алфа-кетоглутарат, кре-алкалин и др.

Същата е причината за разликата в цените между л-карнитин и ацетил л-карнитин.

Витамини и минералите също не са напълно еднакви като вещества, което е и причината понякога цените на отделни продукти да са коренно различни.

Витамин А бива различни форми, като бета-каротен и витамин А от дроб на риба са по-скъпи от колкото синтетичния ретинил ацетат.

Буферираният витамин C (калциев аскорбат) е по-скъп в сравнение с аскорбиновата киселина, а витамин Д3 (холекалциферол) е по-скъп от растителния витамин Д2 (ергокалциферол).

Още по-драстична е разликата между обикновените синтетични форми на витамините от б-групата и коензимните им форми като метилкобаламин (Б12;), пиридоксал-5-фосфат (Б6), инозитолхексаникотинат (Б3) и др.

Цената на минералите също се формира от тяхната форма. Минералът е зависим от веществото, с което е свързан, и което се явява транспортьор в организма.

Тези вещества могат да бъдат неорганични (молекула кислород или въглерод) или органични, известни още като хелатни. Хелатните минерали са съединения с аминокиселини или соли.

Най-скъпите минерали са хелатните съединения с аминокиселини като глицин, метионин и аспаргинова киселина. Затова не се учудвайте, когато видите по-високата цена на цинк монометионин или цинк глицинат в сравнение с цинк глюконат или пиколинат.

Поради същата причина магнезиевият аспартат и глицинат е по-скъп от магнезиев оксид или цитрат. Хелатните минерали са далеч по-усвоими и ефективни, но производството им е по-скъпо, което определя и разликата в цената.

Разлика в състава може да има и при най-обикновени добавки като билките. Сигурно сте се учудвали, когато виждате дадена билка с по-малко количество в капсула да струва по-скъпо от такава с по-голямо количество. Всъщност има голямо значение каква билка си купуваме.

Обикновено билковите продукти се продават в две форми – прах и екстракт. Първата форма е просто състояние на билката и не се отличава по състав, тоест приема се билка под формата на прах.

Екстрактът е вече извлек от билката, който включва по-високи концентрации на активните вещества. Ектрактът е много по-концентриран и потентен в сравнение с прахта.

Има и различия между отделните екстракти. Типичен пример е билката бабини зъби (трибулус). В някои екстракти има 45;% концентрация на сапонини, докато в други има 60;% или дори 90;%.

Друг пример е зеленият чай, като екстрактите се различават по-концентрация на полифенолите или концентрация на EGCG. Екстрактът е значително по-скъп от билката на прах, защото се явява далеч по-коцентриран.

500; мг ектракт може да съотвества на 2, 5, 10; или дори 20; грама прах от дадена билка. Съответно цената на по-концентрирания екстракт е по-висока от тази на по-малко концентрирания.

В заключение

В заключение можем да кажем, че потребителят не трябва да се ограничава само до името на продукта и цената, а да вникне какво се крие отвъд нея.

Понякога голямо значение има страната на произход, дали съставката е патентована, формата на самото вещество, дали продуктът е бленда или всички съставки са разкрити.

Въз основа на тези критерии може да направим преценка дали даден продукт си заслужава цената.

Изводът в крайна сметка може да бъде, че в една и съща категория продукти се предлагат различни класове, при които разликата в качеството и резултатите е огромна.